“Изгорях.

Така ме определиха – “Тази жена е прегоряла от работа”. По статистически данни по-рисковата група били мъжете, заради наложените от обществото стереотипи, но никой не бил застрахован.

Изгорях. Или може би угаснах. Хладната аристократична  усмивка си стои лепната на лицето ми – не съм й давала почивен ден от години. Все пак съм професионалист – не мога да си позволя да показвам емоции. Сега, като си говорим открито с вас, post factum на повратната ми точка –  да, вярно е, че не съм спала нормално от месеци. Може би сенките под очите ме издават в това отношение… Спорт ли? Не ми остава време, имам много работа. Дали се храня добре? Дефинирайте добре. Винаги имам нещо сладко под ръка, ако ми остане време между срещите в графика ми. „Личният ми живот“ ли? Какво имате предид?

Добре, признавам – вярно е, че напоследък все ми беше нарегнато, ама аз така или иначе друг начин не познавам. Скучното и еднообразно ежедневие не е за мен. Колкото и всички да ми говорят „Дай по-спокойно. Едно по едно. Почини си. Работата няма да избяга…“ – Как да стане? То отвътре ме човърка и не ми дава мира. А и за мен онези, които много сполучливо си почиват в работно време, са посредствени. Те не горят за работата си. Но пък, може би, те и не изгарят…

Късно е вече.

Провалих се.

Отново.

Минах през фрустрация, гняв, апатия…. и стигнах до тук. Burnout. Стресът, сам по себе си, в умерени дози, бил нещо хубаво. Burnout, или професионалното прегаряне, било повратната точка на стреса; излизането извън допустимите граници, в комбинация с депресия и тревожност. Така ми обясниха. Резултатът бил пълна апатия, липса на енергия и в някои случаи – липса на желание за живот. Била съм твърде амбициозна. А все си мислех, че амбициите са предпоставка за прогрес. “Хората, които попадат в рисковата група, или вече страдат от burnout, са цветът на обществото” – това ми казаха специалистите. Аз съм била цветът. Ама май увяхнах, вместо да разцъфвам.

Какво да правя от тук нататък? “

М.А.,

Мениджър Маркетинг и Продажби в международна компания

Това е историята на М.А., която тя ми сподели в рамките на сесия за кариерно консултиране.

Вчера това можеше да бъде моята история. Утре това може да бъде твоята история.

Това е историята на всеки от нас.

КАКВА Е ПРОГНОЗАТА, ЗА ЧОВЕК, ПРЕМИНАВАЩ ПРЕЗ BURNOUT?

 Допитах се до специалисти в областта (да, оказа се, че има и такива – психолози, чиято експертиза е с фокус върху професионалното прегаряне).

ОТГОВОРЪТ:

Прогнозата е положителна! Целта при справянето с burnout, е промяна на поведението, промяна на нагласите. Това, колкото и да изглежда труднопостижимо, съвсем не е невъзможно! Защото burnout, по същество, е “нарушено качество на живот”. А това е нещо поправимо, лечимо, възможно.

НАЧИНЪТ:

• Да се потърси помощ. От специалисти, от близки. Човекът е социално животно. Добре е да живее в споделеност,  както при хубавите, така и по време на трудните моменти.
• Дистанциране (временно, или постоянно) от досегашната, стресова среда.
• Отдаване на АКТИВНА ПОЧИВКА. Това не значи “в хоризонтално положение пред телевизора”. Означава постигане на осъзнатост относно проблема, посредством терапия + спорт (от онези АКТИВНИТЕ, динамичните, при които мозъкът се изключва) + пътуване (светът не свършва в офиса, добре е да си го припомняме от време на време) + време насаме със себе си + време с близките ни хора + арт терапия/кулинарен курс/ курс по грънчарство/курс-по-каквото-ще.
• Търпение. Процесът е бавен. Това не е магия. Възстановяването отнема средно около 2 години. Въздействието върху индивида след това, обаче, е магическо.

РИСКОВИ ГРУПИ:

• Ученици/студенти
• Работещи хора – от всички йерархични нива, не непременно само мениджърите; от професии като: лекари, медицински сестри, учители, IT специалисти, авиация.

КАК ОРГАНИЗАЦИИТЕ ДОПРИНАСЯТ ЗА “ПРОФЕСИОНАЛНОТО ПРЕГАРЯНЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ”:

• Лош мениджърски модел на управление.
• Липса на ангажираност относно физическото и ментално здраве на служителите.
• Роля на останалите служители в организацията.
• Вътрешнофирмена култура, която насърчава поведение на саботаж.
• Липса на достатъчно ресурси.
• Твърде много фокусиране върху ROI (възвращаемост на инвестициите).
• Претоварване с работа.
• Лош модел (или изцяло липсващ) на комуникация.
• Неморални или незаконни задания от мениджърите/организацията към служителите.
• Липса на ясна визия за посока на развитие.

КАКВИ ПРЕВАНТИВНИ МЕРКИ МОГАТ ДА СЕ ВЗЕМАТ ОТ СТРАНА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, ЗА ДА НЕ СЕ СТИГА ДО BURNOUT:

• Ангажирано отношение от страна на организациите, особено в сферите на най-рисковите групи.
• Осигуряване на помощ. Психологическа подкрепа. Не фиктивна, а реална.
• Поддържане на открита комуникация между служителите и организацията, в лицето на мениджърите.
•  Ежегодното провеждане на Satisfaction survey (проучване за удовлетвореността на служителите) би могло да е източник на информация за състоянието на служителите, или „червена лампа“ дали има такива сред тях, които попадат в рисковата група.
•  Wellness програми, семинари, събития, с цел осведоменост „Как да постигнем баланс между работата и личния живот. И да имаме и двете.“
• Ако все пак някой служител е в състояние на Burnout –  Въвеждане на Subatical програма  (активна почивка от работната среда, с цел възстановяване и презареждане), примерно за период от 1 година.

Бъдете здравословни егоисти. Мислете за себе си. Организацията няма да изгори вместо вас. Нито ще изгори без Вас. Не е нужно и Вие да изгаряте за нея. Знаете ли – Никой не го и очаква от Вас! 🙂