Поддържането на мотивацията на служителите винаги е било гореща тема за компаниите и бизнеса, а в текущата ситуация на продължителни и задаващи се кризи, тя става от решаващо значение. Все по-често в индивидуалната ни и групова работа с мениджъри от различни сфери, въпросът за мотивирането на хората се поставя на масата като едно от най-големите моментни предизвикателства с трудно решение.

Мотивацията е свързана с нивото на енергия, отдаденост и творчество, което служителите влагат в работата си и в огромна степен допринася за бизнес успеха и представянето. Често този процес е вътрешно обусловен и дълбоко личен. Това оставя у мениджърите разбирането, че те няма какво да направят по въпроса, освен да се борят за увеличаване на заплащането, финансови стимули и подобряване на работната среда и взаимоотношенията в екипа.

Този подход, макар и донякъде работещ, формира едно много погрешно разбиране за мотивацията и нейното стимулиране, а именно, че едно и също решение е приложимо за всеки един човек. Всъщност ключът в управлението и поддържането на мотивацията е в разбирането на това какво движи всеки отделен член на екипа и в прилагането на индивидуален подход. А това изисква умения и усилия.

Какви конкретни стъпки могат да предприемат мениджърите и компаниите за повишение и поддържане на мотивацията по време на криза?

·        Инвестиция в лидерите – отделянето на време и средства за лидерско развитие е инициатива с дългосрочни положителни ефекти за бизнеса. Чрез нея не само се предоставят знания и инструменти на мениджърите, с които те по-добре да управляват и мотивират своите екипи, но също така  се подобрява и тяхната собствена мотивация.

·        Насърчаване на ученето на нови умения и подобряване на настоящите такива – планирането и отделянето на време, както и осигуряването на възможности, чрез които служителите да усвояват нови умения или да актуализират тези, които вече имат, е сериозна стъпка по посока на поддържане и стимулиране на мотивацията. Освен специфичните технически умения за всеки бизнес, едни от ключовите за развитие преносими умения са дигиталните такива, умението за справяне със стреса, управление и реакция на промяната, лична ефективност и управление на конфликти.

·        Поощряване на усилията – по време на криза от служителите се очаква да полагат повече и по-големи усилия, за постигането на целите и резултатите. Във време, в което външните  и материални стимули може да са трудни за предлагане, обратната връзка и изразяването на благодарност не струват нищо и често са подходяща форма за „компенсиране“ на служителите, които все още дават всичко от себе си. Поощренията е добре да идват както директно от мениджърите, така и от членовете на екипа.

·        Предизвикателна и смислена работа – едно от големите осъзнавания в бизнеса след COVID кризата е, че хората се нуждаят и настояват за повече смисъл в това, което правят. Смисълът за всеки човек се крие в различни неща и затова е важно мениджърите да се вслушват в това, което служителите им казват и да се стремят да ги въвличат и да използват силните им страни в повече дейности, които са предизвикателни и смислени за тях. За целта е ключово мениджърите да упражняват емпатично и ангажирано слушане.

·        Ясни цели – последно, но не на последно място е ясното целеполагане. Няма как да очакваме от хората да влагат енергия и дават всичко от себе си, ако не знаят за какво го правят и какво се очаква от тях.